Финансовата самостоятелност на местните власти е от ключово значение за устойчивото развитие на регионите и ефективното предоставяне на публични услуги. Възможността на общините да разполагат със собствени приходи, да планират дългосрочно и да провеждат самостоятелна политика, отговаряща на нуждите на местното население, е предпоставка за по-високо качество на управление и по-голяма демократична отчетност.
През последното десетилетие в България се наблюдава трайна тенденция към намаляване на дела на собствените приходи в общинските бюджети и нарастваща зависимост от трансферите от централния бюджет. Това поставя под въпрос ефективността на сегашния модел на фискално управление и налага преосмисляне на подхода към разпределението на публичните ресурси между различните нива на управление. Сравнението с европейските страни показва, че България изостава не само по отношение на размера на местните бюджети, но и по отношение на финансовата автономия на местните власти.
Aнализът на ИПИ изследва състоянието на общинските финанси в България, идентифицира основните предизвикателства и оценява възможностите за реформи. Особен акцент се поставя върху идеята за споделяне на част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица с местната власт, както и върху необходимостта от административна и териториална реформа, която да осигури по-устойчива и ефективна рамка за фискална децентрализация.
Споделянето на 2% от данъка върху дохода с общините ще доведе до 1,2 млрд. лв. допълнителни постъпления за общинските бюджети; това означава увеличение на собствените им приходи с приблизително ¼. Този подход обещава да увеличи значително фискалната независимост на местната власт и да позволи провеждането на истински местни политики в преследване на икономически растеж, нови инвестиции и подобряването на средата за живот.
Състояние и тенденции в общинските бюджети
Разходите по бюджетите на общините в България достигат 14,7 милиарда лева през 2024 г. За периода 2014-2024 г. общинските разходи са се увеличили номинално със 201%, а само за последните 5 години – със 101% (2020-2024 г.). Разходите на местно ниво са се увеличили и в реално изражение, като общинските разходи са се увеличили от 5,8% от БВП през 2014 г. до 6,8% през 2024 г. Този растеж се дължи до голяма степен на увеличение на трансферите от централното правителство, включително за делегирани от държавата дейности. В същото време собствените приходи на общините достигат 3,5 милиарда лева през 2024 г., отбелязвайки ръст от 89% през последните 10 години и 49% само през последните пет години. Това е спад в реално изражение, тъй като собствените приходи в общините са намалели от 2,2% от БВП през 2014 г. до 1,8% от БВП през 2024 г.
През последните 10 години, и особено след пандемията, се наблюдава сериозен спад във финансовата автономия на общините, измерена чрез дела на собствените данъчни и неданъчни приходи в общите разходи на местно ниво. Делът на собствените приходи в общите разходи на общините в България се е свил от над 40% през 2015-2017 г. до едва 24,9% през 2024 г.
Демографските тенденции, съчетани с необходимостта малките общини да поддържат пълноценни административни функции и да изпълняват всички задължения на местната власт, независимо от това какво население обслужват, водят до големи изкривявания в месните пазари на труд, като в много от тях държавата се е превърнала в най-големия работодател. Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (89%) и Бойница (93%), където на практика частният сектор отсъства. Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (81%), където са и едни от най-високите заплати в страната, отразяващи водещото място на енергийните компании. Сходен пример би била и община Сопот с военните заводи, но данните са конфиденциални по правилата на НСИ. В цели 46 общини повече от половината от работещите са наети в обществения сектор, като те са концентрирани в няколко района – в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока. На обратния полюс са четири общини – Марица, Родопи, Божурище и Куклен – където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 26 общини той е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният сектор има толкова силен превес да намалява. Прави впечатление, че повечето случаи с малък дял на наетите в публичния сектор са най-вече по-малки общини с много силно развита индустрия. Оформят се клъстери от такива около водещите градски икономики – най-видимо около столицата София, Варна и Пловдив. Що се отнася до големите икономически центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора – делът на публичния сектор в тях гравитира около 20%. Има обаче и областни центрове, в които ролята на обществения сектор е значително по-висока – във Видин и Враца делът му достига 35%, в Силистра – 32%.
Извън ефектите на пазара на труд, прекалената административна разпокъсаност има и допълнителни неблагоприятни ефекти, най-вече по линия на административния капацитет. Малките общини срещат особени трудности в привличането на квалифицирани работници, което възпрепятства провеждането на местни политики, а често дори и нормалното функциониране на общинската администрация. Липсата на капацитет възпира и ефективната употреба на достъпните средства от европейските фондове.
По същество този тип общини – с много малко население, липса на икономическа активност и преобладаваща роля на обществения сектор – би следвало да имат допълваща роля към даден общински център с регионално или поне микрорегионално значение. В този смисъл потенциалното обединяване на общини и окрупняване на общинската карта би намалило драстичните диспропорции от мащаба и би позволило разгръщане на потенциала в сценарий с по-голяма финансова автономия.
Пътят към фискална децентрализация и повече собствен ресурс за общините
Преотстъпването и споделянето на данъчни постъпления към общините не може и не трябва да бъде изолирана, самоцелна и безусловна промяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде гарантиран успехът на една такава промяна, е необходимо да бъдат предприети редица допълнителни стъпки, между които:
- Преминаване към ефективно програмно бюджетиране на местно ниво, което да доведе до по-голяма ефективност и прозрачност на общинските бюджети;
- Подобряване на ефективността и прозрачността на финансите и управлението на общинските предприятия и общинската собственост;
- Териториално-административна реформа, която да окрупни общинската карта и да гарантира дългосрочната устойчивост на териториалното устройство.
Как стоят прогнозните данни за Хасково, Димитровград, Свиленград и Стамболово при анализа на ИПИ?
Според последните официални данни в Хасково работят 22370 души, чиято средна месечна заплата възлиза на 1411 лв. При възприемане на идеята за преотстъпване на една пета от постъпленията от данък общ доход, се очаква собствените приходи на Хасково да нараснат с 10 391 хил. лв. Това е увеличение с 22% спрямо сегашните 37523 хил. лв.
В Димитровград работят 11686 души през 2023 г., чиято средна месечна заплата възлиза на 1392 лв. При възприемане на идеята за преотстъпване на една пета от постъпленията от данък общ доход, се очаква собствените приходи на Димитровград да нараснат с 5 376 хил. лв. Това е увеличение с 23% спрямо сегашните 18338 хил. лв.
Според официалните данни за 2023 година в община Свиленград работят 5730 души, чиято средна месечна заплата възлиза на 1267 лв. При възприемане на идеята за преотстъпване на една пета от постъпленията от данък общ доход, се очаква собствените приходи на Свиленград да нараснат с 2 507 хил. лв. Това е увеличение с 22% спрямо сегашните 9084 хил. лв.
При община Стамболово данните за 2023 година сочат, че на територията на общината работят 567 души, чиято средна месечна заплата възлиза на 1154 лв. При възприемане на идеята за преотстъпване на една пета от постъпленията от данък общ доход, се очаква собствените приходи на Стамболово да нараснат с 386 хил. лв. Това е увеличение с 17% спрямо сегашните 1900 хил. лв.